Съставих малък списък на неща, които ме вдъхновяват:-          Четенето на

Съставих дребен лист на неща, които ме въодушевяват:
-          Четенето на хубави книги

-          Поезията

-          Изкуството – показано в галерии и зали или разпиляно по улиците на градове в разнообразни страни, в една или друга форма

-          Хора, които са разкрили или търсят достоверното в себе си

-          Добрите и позитивно настроените хора

-          Хората създатели – на смисъл и полезности

-          Природата, необременена от коли, лифтове и плажни чадъри, в нейното господство и безкрайност

-          Градината ми – парче опитомена природа, включваща морава, цветя, малко лози и малко зеленчуци

-          Слънцето, луната, звездите, небето, приятния вятър, тихия дъжд, пухкавия сняг

-          Чистия въздух

-          Плод или зарзават, който мога да откъсна и помириша

-          Веселите игри и грациозни скокове на котките

-          Пътуването

-          Чистенето и обновяването

-          Йога

Следва още един лист, на неща, които ме фрустрират:

-          Неоправени стаи

-          Лоши пътища

-          Принудителното безучастие

-          Безразличните хора

-          Еднаквостта и безличието

-          Арогантността

-          Конформизмът

И най-после още един лист – на неща, които ме плашат:

-          Неизвестността

-          Насилието

-          Незнанието

-          Емоционалната мизерия

-          Болести

-          Загубата на хора

-          Бури, естествени катаклизми

-          Тоталитаризмът

Всички неща от трите листата имат собствен смисъл, самостоятелен от мен. Не аз съм им придала смисъл посредством отношението си към тях. По-скоро това в кой лист съм ги сортирала демонстрира прочувствено каква е моята осъзнатост по отношение на тях.В първия лист с вдъхновенията най-вероятно има персонална обвързаност. Привързаността, както знам обаче, може да е или да се трансформира в източник на страдалчество. Например при загубата на някое от описаните неща или невъзможността за досег с някое от тях дълго време.

Списъкът с нещата, които ме фрустрират, демонстрират най-вероятно някаква моя уязвимост, експлицирана в това отношение на отрицание и отграничаване. Например отношението ми към неоправените стаи може да е артикул на нещо по-сложно,  да се е формирало от съответно мое отношение към хора, обитаващи избрани неоправени стаи, или моето неспокойствие по отношение на тях.  Фрустрацията от еднаквостта и безличието пък може да идва от напластени в подсъзнанието спомени-истории от времената на детство и ранна младост, когато от нас се искаше да сме идентични, да носим униформи, да бъдем предвидими и така нататък

Нашето отношение моделира действителността, ние сме свързани във взаимоотношения, за които не подозираме. Неща, в които аз – осъзнато или не – залагам своето схващане авансово,  ме отразяват по съответния метод, т.е. отразяват очевидно като свои атрибути отношението, което съм вложила в тях.

Най-сложно за пояснение е моето отношение към нещата, които ме плашат. Те също отразяват някакъв прикрит аспект на моята персона, само че защото са свързани с доста античен инстинкт – страха, отношението ми най-вероятно е обвързвано с груповата памет, груповото схващане или груповото несъзнавано, които се демонстрират еволюционно посредством мен. Поради тази причина нещата, които ни плашат, са доста постоянно идентични  или сходни за множеството хора. С всички видове връзки – на ентусиазъм, на фрустрация, на боязън – може да се „ работи “, стига да успеем разберем моторите на страстите в себе си.

Успешно модифицирано отношение е то да се разтвори, да се обезцвети прочувствено. Тогава просто нещата и техния смисъл стават такива, каквито са. Не такива, каквито ги върша да наподобяват посредством мен и съответната ми страст или реакция към тях. Така стартирам да одобрявам нещата такива, каквито са. И може би писането на описи става ненужно. А може би не.

Живейте щастливо! Обичам ви!

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук